Автор: д-р Емил Бадарин, ebadarin.com Текстът е публикуван в началото на май

Автор: доктор Емил Бадарин, ebadarin.com 

Текстът е оповестен при започване на май 2023 година Преди последната война в Газа.

Да накараш пустинята да разцъфне: Защо Европа се придържа към колониалното мислене

От 75 години палестинците по света вършат възпоменания за Накба (палестинската катастрофа), която се състои в етническото пречистване и заличаване на палестинските общности през 1948 година, с цел да се разчисти място за основаването на извънредна страна на европейските ционистки заселници. Палестинците през днешния ден към момента изпитват следствията. По същия мотив юдеите израелци означават своята самостоятелност. Европа има и директна, и индиректна роля в отнемането на собствеността на палестинците и основаването на Израел, тъй че не е изненадващо, че доста европейски публични лица се включват в честванията на този заселническо-колониален план.

В този подтекст ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предишния месец разгласява видео послание, заявявайки: „ Преди 75 години се сбъдна една фантазия за Деня на независимостта на Израел. След най-голямата покруса в човешката история еврейският народ най-накрая можа да построи дом в Обетованата земя. Днес честваме 75 години витална народна власт в сърцето на Близкия Изток; 75 години динамизъм, досетливост и революционни нововъведения. Вие безусловно накарахте пустинята да разцъфне. “

Изявлението изобилстваше от ционистка агитация и фалшификации, които са усърдно изобличени от мнозина приети историци, в това число израелски. Не е нужно да продължаваме да обсъждаме този аспект тук. Единственото правилно нейно изказване беше по отношение на „ най-голямата покруса “ – Холокоста – без да се назоват причинителите.

Това ужасяващо събитие се разигра в сърцето на Европа. То беше замислено и изпълнено от европейски настоящи лица и подхранвано от расистки етикети, които разделиха човечеството на висши и нисши раси, които разпалиха антисемитизма из цяла Европа и принудиха милиони еврейски жители да изоставен или да бъдат изтребени.

Изявлението на Фон дер Лайен отразява типичният евро-колониален дискурс. Значението на думите ѝ се крие освен в тяхното наличие, само че и в колониалната логичност, расизъм и идеологически показа, които те прикриват.

„ Обетованата земя “

Нека си напомним, че европейските заселници от 1492 година смятаха завладените от тях територии за „ обетована земя “ и използваха древен митологии, с цел да оправдаят колониалното лишаване на благосъстоятелност и поробването. Те също твърдяха, че са създали завзетата земя процъфтяваща, с помощта на превъзхождащите си досетливост, иновативност и труд.

Същата тази евро-модерна и колониална логичност разреши и легитимира колонизирането на огромна част от света като пороби и подложи на геноцид милиони хора в Африка и Америките.

Тази менталност направи вероятен и днешният израелски заселнически колониализъм и система на апартейд в Палестина. От тази вероятност Европа и Израел споделят „ общи полезности “, въпреки и расови и заселническо-колониални полезности.

В изявлението си Фон дер Лайен сподели тотално равнодушие към страданието на палестинците и нарушаването на техните човешки права. Това неуважение към палестинския народ е проява на „ антипалестински расизъм “, който палестинците усещат надълбоко.

Това неуважение има функционалност: то дехуманизира хората и принизява тяхното страдалчество и ползи до точката на маловажност. Едва тогава Израел наподобява като народна власт.

Това дълбинно държание е в сходство с расистките структури на властта, които слагат под въпрос самата човешка същина на колонизираните и поробени нации. Расизмът, в последна сметка, е институция, която категоризира някои хора като по-нисши и ги слага в подчинена позиция, с цел да наложи ползите на по-„ почтени “ раси.

Израел наподобява като „ витална народна власт “ само за тези, които не считат палестинците за хора с равни права и желания. Държава, която скрепява със закон систематичното изключване на 50% от популацията си, не е народна власт, а апартейд. Тази дискриминация беше налице в Израел от основаването му, само че тя беше подкрепена със закона за националната страна от 2018 година.

Ционистки легенди

„ Превръщането на пустинята в градина “ отдавана е един от стълбовете в разказа на ционисткия мит. Няма значение фактът, че Палестина исторически е била една от най-плодородните елементи в района, с витален културен, стопански и многоверов живот в продължение на епохи, даже хилядолетия. Но този мит не е неповторим за ционизма. Той просто подражава на други европейски колониални заселници, които са употребявали сходна изразителност, с цел да оправдаят обезправяването на коренните популации.

Единствено колониален нрав може да желае да култивира пустинята. Ционисткият план „ да направи пустинята цъфтяща “ беше колониално и принудително начинание против природата и против коренното население. Този план включваше освен отнемането на личната земя на палестинците, само че и кражбата на сладководните им запаси.

Расистки показа

И въпреки да е изкушаващо да гледаме на колониалните тропи като на архаични реликви от предишното, този дискурс продължава да образува актуалните колониални и неоколониални връзки, както и визиите на авторитетните европейски политици.

Миналия октомври сътрудника на Фон дер Лайен и началник по външната политика на Европейски Съюз Жозеф Борел също направи колониални изказвания. Той раздели света на добре поддържаната „ градина “ на Европа и „ джунглата “ на „ останалия свят “.

Тук още веднъж е значима мисловната конструкция. Представата за градина/джунгла не е просто неточност на езика, а отразява в действителност вековни дискурси и практики на дехуманизиране на неевропейците.

Този модел на географски показа служеше като функционално схващане, което колониалните европейци използваха, с цел да оправдаят моралните и законните си права да превземат, подчиняват, поробват и ограбват земите на неевропейските нации. Земята се считаше за „ празна “, за част от „ естественото положение “, за джунгла или за обещана от Бога.

Изявленията на Борел демонстрираха очевидно неуважение на ролята на неевропейските нации. Подобно на Фон дер Лайен, той явно подценява обстоятелството, че по този начин наречените мирни и цивилизовани градини на Европа бяха издигнати на основата на расисткия дискурс за „ Черния смут “ в междувоенния интервал, за употреба на Африка.

Подобни моменти разкриват упорството на колониалните, идеологическите, религиозните и расистките географски показа, даже измежду най-високите ешелони на политическия уред на Европейски Съюз. Това извиква подозрения по отношение на искреността на тяхната изразителност по отношение на по този начин нареченото решение за двете страни и човешките права в Палестина и оттатък нея.

За да бъде общопризнат съществено, Европейски Съюз, както и останалите участници, които претендират, че пазят човешките права и справедливостта, би трябвало да конфронтират и разрушат колониалните и расистки показа, които разрешават съществуването на сходни мисловни структури.

Д-р Емил Бадарин има докторска степен по близкоизточна политика от университета в Ексетър и магистърски степени по интернационалните връзки от университета в Бристол, по Политически науки от университета в Упсала и по градска и засторена среда/Пространствено обмисляне от Кралския софтуерен университет в Стокхолм. Научен помощник в катедрата по европейска политика на добросъседство в Колежа на Европа в Натолин. Автор е на университетски изявления и голям брой публикации по въпросите на близкоизточната политика.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

Инфо: ebadarin.com